Само преди две седмици отново пощурях. Буквално. Извадиха ме от релси. Почервенях, намръщих се, извиках. И реагирах много бързо. Извадих джиесема си и направих ето тази снимка:



  Тези, които често се разхождат в Борисовата градина, ще познаят мястото - алеята зад Националния стадион "Васил Левски", посока от каменната чешма към стадиона.
  В горещата августовска привечер нахалният шофьор и неговият спътник демонстративно дадоха газ към кръчмата на гърба на стадиона, без да се съобразяват с деца, кучета, баби и майки. Те се отдръпваха встрани, по тревата, за да мине автомобилът. Беше и нашият ред да му дадем път.
  Спрях и снимах. Оня отвътре дори намали, докато задейства моята камера. Позира ми. И се ухили лъстиво.
  Побеснях! Щях да пратя снимката в Канал 1 или БиТиВи, после се отказах. Наистина трудно се определя мястото, ако не си го минавал многократно.
 Аз обаче редовно кръстосвам парка. Там отраснах. Като дете живеех от едната му страна, сега съм от другата. От години се ядосвам на нахалниците, които ръмжат по алеята от стария тенис-корт до стадион "Българска армия". Те вече са част от пейзажа. На тази алея обаче досега не ми се беше случвало да дишам изгорял бензин.
  Борисовата градина е на територията на община "Средец". Призовавам всички, които ще гласуват за районен кмет - моля ви, настоявайте пред него да се пребори и да прекрати тази ужасна практика!

 

а пък нагоре ако знаеш колко коли има...там до обсерваторията само тирове не паркират все още.

Веднъж, беше преди 10 години!!!, на излизане от алеята, която води към края на парка срещу Римската стена, един кретен с трабантче щеше да мине по крака ми. Бях с бебешка количка и чаках на пешеходната пътека да пресека, а оня реши да паркира на тротоара точно където е вход-изходът на парка. Размахах ръце и му подвикнах, а той взе, че настъпи газта и продължи да се качва на тротоара. Предното му ляво колело стигна до стъпалото ми. Тогава се уплаших и се дръпнах назад. Ако не беше бебето ми, сигурно щях да му скоча, но трябваше да си пазя количката. Кретенът се хилеше. И то от трабант!