Текста по-долу публикувах във вестник „Гласове”, бр. 18, 2006 г.  Четири години по-късно учебниците на нашите деца все още стряскат с абсурдите си. Този път се стресна и министърът на образованието.
 

“Ако учителят не е уважаван

 и ученикът нежелан,

ще възникне обърканост,

колкото и да е умен човек.”

Поредната учителска стачка постави отново многобройни въпроси, чието решаване се отлага година след година. Защото в края на ноември 2004-а школата пак бяха затворили вратите си,  а учениците получиха допълнителна ваканция. По няколко дена всяка година по-големите от тях доволно подкрепят даскалите си, защото официално им се разрешава да се шляят по улиците. Няма да коментирам стачните искания, които с дребни промени се пренаписват след всеки 15 септември. Иска ми се да погледнем на образователния проблем и от друга страна, защото потърпевши са най-вече децата. И родителите покрай тях.

Според новата концепция за развитие на образованието, афиширана от МОН тази есен, през следващите 10 години основна ценност ще са децата. Не се разбира обаче как ще се излезе от школската криза. Всички страни в учебния процес имат сериозни проблеми. За учителите те са най-вече в ниското заплащане за техния труд. За директорите – липсата на пари за ремонти, невъзможност да се покрият разходите за  отопление, поддръжка на сградите и т.н. Някой обаче дали се е сетил да попита

родителите какво мислят по въпроса

Голямото им “зарибяване” започва от първи клас. В началните класове децата обичат учителката, учат прилежно, проблемите са малко. Но ако социолозите направят анкета как се чувстват възрастните след родителска среща, много неща биха ги учудили. Най-важното, за което се отваря дума, е пари. Класният къде с неудобство, къде с достолепен тон изрежда: такса за училищен лекар, такса за консумативи, такса за занималня… Вратата току се отваря, за да пропусне поредния посетител, който приглася: тази година в това училище организираме обучение по (аеробика, таекуондо, карате, футбол, баскетбол, народни танци, компютри, хор, чужд език…); такса 15 (20 и т.н.) лева. И родителят се води като куче на каишка към осъзнаването, че образованието на детето му съвсем не е евтино. Родителят, и да се замисли дали всичко това не е прекалено, не е сигурен, че действа правилно, когато отстоява независимостта на портфейла си.

Родителят не е осведомен, че според програмата за трети клас по физическо възпитание ученикът трябва да “умее да се катери по въже (върлина)”. Откъде да знае, че в четвърти клас по музика детето му няма да изучава ноти? Според методиката по музика “работата върху изпълнението на песните остава най-важният дял от работата на учителя по музика в началното училище”. Ясно, ще се пее по слух, не по ноти. Разгърнете учебника по музика на “Булвест” и ще попаднете на фрапиращи текстове. При представянето на “Сватбен марш” на Менделсон на децата им се обяснява как и при тях ще дойде “сляпата неделя”. Като пример за сватбарски оркестър се сочи модерен бенд от нашумяло телевизионно шоу, а сред имената на свирачи се чете това на тромпетист с винен прякор. Урокът звучи в октавата на криминалната хроника – Кривия, Очите, Крокодила... Човекът може да е много добър в професията си. Но не всяко дете гледа късните шоупрограми. В много домове те въобще не се следят. Подобни уроци направо се подиграват с опитите на добрите учители да посеят общочовешките морални ценности у възпитаниците си.

Според Закона за народната просвета образованието в държавните и общинските училища е безплатно, а до 16-годишна възраст и задължително. В същия закон пише, че “училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности”. Как става това на практика?

Обръч от фирми организира допълнителните занимания

и почивката на учениците. И ако хлапето ви не може да се катери по върлина, сте си виновни само вие, защото не сте го изпратили на зелено училище, където срещу стотина лева за 4-5 дена то би придобило тези умения. Или подобни. Може да се научи и как се пие алкохол, как се прескачат тераси или да дръпне първия фас.

В грижите за учениците се появи още един парадокс. Наскоро бяха публикувани резултати от изследване, според което всеки трети ученик има наднормено тегло. През 2005 г. децата от началните класове получиха безплатна закуска. Кифла, сиренка, баничка, тутманик – мазно и тежко за малкия организъм. Ако експертите от МОН се допитат до диетолог, ще им се обясни, че поднасянето на такава храна всекидневно, и то между закуската в къщи и обяда, е крайно нездравословно. Ако експертите от МОН отидат в кое да е училище инкогнито, ще видят как доста деца щедро раздават закуската си на кварталните кучета. Ако тези експерти наплюнчат молива и се заемат с проста аритметика, ще изчислят, че един банан или ябълка с чаша сок излизат на същата цена.

Малки деца – малки проблеми. Тийнейджърите си имат други грижи. Затова не се сърдете на грубите им фрази. И когато ги чуете да плетат езика си в опит да вържат изречение. Не запушвайте уши, когато всяка втора тяхна дума е „значи”, „в смисъл”, „искам да кажа”. Тези юноши не са слепи и глухи. Те поглъщат всичко, което виждат и чуват всеки ден. И не само пошлите продукции ги учат на този стил. Политици, социолози, общественици – хора от т. нар. елит - леят реч, изпъстрена със същите думи. Един председател на общински съвет започва всяко изречение със „значи”, същото прави и виден социолог, жестикулирайки усилено (както юношите мятат ръце в стил рап, докато говорят). Един партиен лидер с рокерско яке доскоро си позволяваше волното „начи”.

Затова следващата година, когато учителите отново се вдигнат на поредната си стачка, нека включат искания и за отпадането на тези морални и финансови капани. А образователните чиновници трябва сериозно да напрегнат интелекта си, когато одобряват поредните нови учебници.