По обяд имах възможността да се разходя в центъра и реших да поогледам какво се случва при протестиращите учители. Отдалеч се чуваха свирки, скандирания, викове. Приближих се откъм ул. "Съборна". Ядец! Преградено. Заобиколих "Шератон", за да мина откъм "Св. Неделя". Полиция. Преграждения. Не можело да се минава. Всичко било блокирано. Ако искам да отида към бул. "Руски", да съм минела през градинката при Народния театър. По ул. "Батенберг" към Народна банка - същата картинка. 
         Бях чула вече, че центърът ще е блокиран, но за автомобили. Защо и кой нареди гражданите да заобикалят загражденията, е въпрос с ясен и лесен отговор. Минувачите трябва да се почустват ощетени. Да им се наложи да заобикалят и да се изнервят в суматохата. Така, слушайки скандиранията на протестиращите учители, ще ги пустосват на висок глас. 
       От заградените места се виждаше поне мащабността на протеста. Аз толкова много народ не бях виждала от далечните 1989-90-91 години, когато море от хора заливаше площада при "Св. Ал. Невски". Учителите обаче бяха ограничени от заграждения, които ги вкарваха като в коловоз на определеното за протеста място в триъгълника между Министерския съвет, Президентството и Народното събрание (бивия партиен дом). Онези от тях, които бяха закъснели за уговорените места за събиране, се оказваха блокирани между полицията и свободните улици оттатък този триъгълник.
     Не зная как ще свърши този ден, как ще се развие недоволството следобеда, но солидарността с учителите, която почувствах по обяд, далеч надхвърля критиките ми към определени лица от тяхното съсловие, с които за съжаление ми се наложи да контактувам през годините като родител.
    Хората на софийските площади днес имат пълната ми подкрепа!