В четвъртия ден на учителската стачка започвам да се чудя дали аз да не обявя родителска  такава. Ще заключа вратата на дома и на външната врата ще залепя съобщение: 
       "Поради мизерните условия, на които съм подложена като майка, 
                      и недостатъчното внимание и обич към мен, 
                          които би трябвало да се изразяват във:
                  200, а не 2 целувки дневно + 10 мечешки прегръдки 
                              (заради ненормирания работен ден)
                                и 1 надбавка - увисване на врата ми, 
                         като детето ще ме стиска силно за врата,
                                                  обявявам стачка. 
                         Тя ще продължи до безусловното съгласие 
                              да се изпълнят всичките ми условия. 
                                При непостигане на споразумение 
              децата няма да се допускат у дома за неопределено време."

        Дотук с шегите. Сега сериозно: След като на 15-16 септември дъщеря ми си купи учебниците, учебните тетрадки и всичко останало, чакаме само да започне да учи. Тя е от децата, които обичат да учат. Всъщност до 7-8-и клас всички обичат да ходят на училище, с малки изключения. Сега четвърти ден поред ходи по обяд в училище да види дали случайно няма да имат някой урок. После се събират приятелки и си играят. Вече е в тази възраст, когато може да бъде оставена сама. Лошото е обаче, че няма достатъчно занимания. През ваканциите е друго - тогава нещата са планирани, знае се кога ще се ходи на море, в провинцията и т.н., има зададен от учители преговор... Сега дните са плодоносни благодарение на добрия стар Алианс (където никога няма стачка - нито предупредителна, нито ефективна) и на доброто старо квартално читалище (където преподавателите също никога не стачкуват). Замислих се тези дни, че читалищните учители хич не са добре платени. Имам лични наблюдения от музикална, рисувателна и танцова школа и знам колко предани хора работят там. Толкова отдадени на учениците си, колкото и колегите им от училищата. 
     Дъщеря ми си има занимания и е на възраст, когато става самостоятелна. Служебните офиси обаче се изпълниха с невръстни деца (които би трябвало да играят в това хубаво есенно време в детската градина и да спят следобед) и с кисели първолачета (за които училището ще остане загадка) . И се питам: не можаха ли учителите да обявят стачката си през лятото, докато учениците са във ваканция? Не можаха ли да я обявят в началото на септември, преди 15-и? Защо трябва децата и техните родители да бъдат най-засегнати от учителския протест, след като той е насочен срещу правителството?
     Преди два дена гледах по телевизията репортаж от Перник. В някакво основно училище (дето бил учил малкият Гоце) стачкуващите учители боядисваха стените на коридорите!?!?! Така стачниците оползотворявали времето, през което са длъжни да стоят в сградата... И се чудя защо репортерът не им зададе въпроса: Ами ако утре стачката свърши и исканията ви се удовлетворят, готови ли сте да приемете веднага учениците си? В тези неизсъхнали още класни стаи и коридори?
    Това е пълен абсурд. Онези перничани просто са си знаели от първия стачен ден, че ще продължат поне седмица. И са се приготвили за ремонт, както си му е редът.
    Тогава обаче излиза, че ние, родителите, сме будалите!