Уж написах коментар в друг блог, но после не го видях, затова ще пусна мнението си тук. Защото искам да го споделя.
     Учителите не за първи път стачкуват в началото на учебната година. Това стана традиция. Аз се опитвам да се поставя на тяхно място и напълно ги разбирам. Сигурно получават ниски заплати. Сигурно имат куп финансови проблеми. Но... исканията им спират винаги дотук.
   Аз съм от другата страна. Родител съм. Много години отстоявам своите принципи пред учителското тяло. И мога да направя разлика между даскал и даскал.
    Учителят трябва да е специален човек. Не може всеки да стане учител. Тоест може, но не трябва. Образованието в България до 12-и клас е задължително. Следователно учителите трябва да се съобразяват с възрастта на учениците си и с родителите им. Учителите в началното училище задължително трябва да бъдат и възпитатели. Задължително. Те дори изучават подобни предмети в университета, но не ги прилагат, пък и никой не ги контролира.
   Не може един класен ръководител да крещи на децата си, да ги скубе, да ги заплашва с наказания, защото шумели, а в същото време да им позволява да си дояждат сандвича, след като междучасието е свършило. 
  Не трябва един класен ръководител да затваря очите си пред мръсната тоалетна, студената вода и липсата на сапун. Негово задължение трябва да бъде да алармира директора, домакина или когото си поиска, така че всичко, свързано с неговия клас да е тип-топ.
    Когато се искат пари за поредната екскурзия или "зелено училище", това трябва първо да се уточни с родителите. А не, както е практиката сега, учителят да съобщава решението на класа си, без изобщо да е получил предварително мнението на майките и бащите. (Обаче за "зелените училища" ще напиша отделно.)
   Когато класният ръководител на първокласниците води децата на обяд в стола, не трябва да си затваря очите пред хлебарките.
   Когато класният ръководител на 10-11-12-годишни ученици се оплаква на родителите им, не може да си измива ръцете с вечното: "Оправяйте си децата в къщи. На мен не ми е работа това!"
   Защото, надявам се да сте съгласни с мен, децата в къщи са си много добри. Децата в къщи слушат родителите си, помагат, спазват някакъв ред. Но когато същите добри деца попаднат в школската среда, стават неузнаваеми. И това е естествено. И ние, възрастните, сме с различно поведение в различна среда. По един начин се държим на работа и съвсем различно на купон, на море, у дома и т.н. Особено малките деца прекарват повече време в училище, отколкото у дома си.
  Следователно изключително важната роля на учителите е да направят така, щото техните ученици да се чувстват обичани и желани.
   Тогава тези учители ще получат подкрепата на цялото общество за висока заплата, за публичен авторитет и уважение.