Вече мога да се обадя и аз. Вчера, в обявения ден на национален траур за изпепелените пътници от влака за Кардам, предпочетох да замълча. Достатъчно се изприказва и написа за поредната българска трагедия, предстоят още разкрития и подробности, които ще вгорчават мислите ни и занапред.

От себе си ще добавя един щрих към общата картина на гражданската позиция, която се оформя от поведението на хиляди различни българи. Публичните реакции на политици, шоумени, тв и радио водещи вече се  коментират оживено, но за мен по-важно е как откликва на нещастието човекът, когото не познавате, с когото се разминавате из града или делите седалка в тролея.

Всяка делнична утрин пътят ми минава през подлеза на бул. „България” към НДК. След 8 ч. там се наглася възрастен човек с акордеон в ръце и посреща минувачите с игриви мелодии от стари български шлагери и френски шансони. Вече съм свикнала с него и дори походката ми се променя, тръгна ли по стълбите надолу, защото познатите звуци ме посрещат и придружават чак до изхода.

Вчера сутринта човекът смени репертоара. Усетих чак когато го отминах. Тъжната мелодия на песента „Адаптация” от едноименния хубав български филм се разливаше из галериите на подлеза. Неусетно си припомних текста и затананиках наум думите, които изпя преди години Васил Найденов:

 

Спри, не си отивай, ще ми бъде тъжно,

ще ми бъде тъжно без твоите ръце.

Не, не си отивай, днес ще ти направя

най-страшното признание.

Под мостовете не шумят реки,

когато ти не си, не си със мен.

Пристанищата са пустинно тихи,

когато теб те няма.

Спри не си отивай,

 ще ми бъде тъжно,

 ще ми бъде тъжно без твоите ръце.

Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно,

без твоите единствени ръце.

 

Вече се бях изкачила горе, музиката заглъхна, а аз замислено поспрях за минутка. Сепнах се. Разбрах, че този човек изразява съпричастността си към скръбта на близките на загиналите по своя си начин, с това, което може да прави и както той го разбира.

Днес сутринта ме посрещна Едит Пиаф...

за разлика от много други, които говореха, говореха, а после нищо. Неприятно впечатление ми направиха медиите - по радиата говореха за траур, а пускаха музика ипосле пак говориха. Снощи сайтовете, които разглеждах нямаха черна ивичка и така нататък. И какво всъщност от това, че са обявили траур, това ще спаси ли следващите обречени!!!!