Наближава най-хубавият празник в цялата година, поне за мен е така. Вълшебен, тайнствен, ароматен... Какво по-сладко очакване може да има от това - да се събереш с най-близките си и обичани хора, да ги изненадаш с мили подаръци и да тръпнеш пред мисълта зя своя коледен дар? 
     В България има стари традиции по посрещането на Коледа. Понеже бях дете в комунистическото време, оттогава са най-скъпите ми спомени. На Бъдни вечер родителите ми работеха, както обикновено. Но вечерта отивахме при сестрата на баща ми. Две семейства се събирахме около постната трапеза и ние, децата, получавахме най-вкусната си вечеря за цялата година, обградени от любовта на родителите си. А те пееха старите коледарски песни, някои с позабравени стихове, но пък различни по своя произход. Пеехме и ние и така научихме "O Tannenbaum", "Елхови лес", "Тиха нощ" и какво ли не още. 
    На следващия ден, Коледа, родителите ни ставаха рано сутринта за работа, а ние - за училище.
    След 10 ноември 1989 г. традициите започнаха да се връщат, Коледата стана официален празник и нещата си дойдоха на мястото. Само че празничното настроение и коледната украса останаха или скрити у дома, или се налагат агресивно чрез помпозните светлини над булевардите.     
     Миналата година посрещнах Коледа в Германия. Там повечето жилищни сгради имат собственик или домоуправител, който се грижи за всичко. Останах приятно изненадана от украсата по стълбищните площадки, която може да отпусне и най-изнервения или потиснат човек.


  Горната снимка показва един полуетаж, долната - друг. И никой от съседите не си и помисля да отнесе нещо у дома си, или пък да го развали, счупи, размести - ей така, за сеир.



   Най-доволна от прибирането в къщи след неколкочасова разходка из града беше дъщеря ми. Защото във фоайето на сградата, след входната врата, я чакаше ето това:


   Шоколадовите коледни календари бяха толкова на брой, колкото са децата в кооперацията. И за моето дете имаше, защото нашите домакини се бяха погрижили да уведомят домоуправителя за гостуването ни. Търбухът на висящия Дядо Коледа редовно се пълнеше с дребни шоколадчета и бонбони и всяко дете, което минава оттам, можеше да бръкне вътре и да си избере лакомство.
    Тази година мисля да се опитам да направя нещо подобно в нашата кооперация. Ужасява ме обаче мисълта, че все ще се намери някой да срита елхичката или да катурне някоя порцеланова фигурка, ако се осмеля да я сложа. Заради лакомствата пък търбухът на Дядо Коледа на втория ден би бил съдран... Поне така си го представям, с моето южнославянско черногледство. 

    

Уютен постинг... почти ми става мъчно, че в последните години съм тотално апатично настроена към всякакви коледни украси. Дори елха не купуваме. Не от някакво "атеистични" убеждения (сакън!), а защото ритуалът много често подменя смисъла. От друга страна обаче, прекрасно е, че ИМАМЕ ПРАВО да празнуваме Коледа.

Малко странична тема "Обичам София" даде признак на живот. Пък да видим...

Има куп неща, които по традиция трябва да се направят, и те всъщност запълват със смисъл тържествения ден. Само едно събиране около масата не е достатъчно, поне така си мисля в последните години, откакто се опитвам да предам традициите на децата си.
Например за Великден от 4 години у дома печем козунак. И не защото не можем да си купим отвън -напротив. Но не можеш да си представиш какво е усещането за единствения ден в цялата година, когато не само от дома ти, а целият вход, всички етажи ухаят на домашен козунак, изпечен в твоята фурна. Когато след години децата ми се пръснат, може и по света, за тях ще остане топлият спомен за този празник и този аромат. И това превърнах в ригуал - в събота преди Великден печем с децата козунак! И вечерта, като се връщаме от черквата, още от външната врата, докато светваме лампите на стълбището, е силно упойващо да вдишаш тази миризма.

Страхотна статия! У нас винаги Коледа е най-големия празник. Събира се целия род, постила се на земята...
Винаги е идвал Дядо Коледа на Бъдни вечер. Имам щастието да не познавам дядо Мраз...

Майка ми прави това, което показваш в нашият вход. Наистина, говорим за стара кооперация в центъра на София, където всички семейства живеят от 1936г... но получава се.

Дори и някой да "отпъне" нещо от украсата и да си го занесе в къщи, повярвай ми, ще бъде като троянски кон... ще мисли за него и рано или късно ще го направи по-добър а това е част от магията на Коледа.

И аз израснах в такава стара кооперация, но животът ме изнесе от родния квартал:)

Прекрасно е това, което сте написали!
Имам една молба. Сложете клип от You Tube, може би, на "Тиха нощ" - аз не се оправям технически с тия работи. Поздрави и благодаря!

сложих го. Мислех си нещо подобно, докато пишех постинга, но и аз не бях правила това. Е, оказа се много лесно. Поздрави!

Не знам защо, но поста ме натъжи...
Но ти благодаря!

Аз много обичам Коледа и всичко свързано с нея - украсите, подаръците, легендата за дядо Коледа, малките удоволствия, които си правя като гледам някой любим празничен филм, който обичам, събирането на семейството, а после и на приятелите...
Няма по-хубаво нещо от Коледа. А това, че червените са отричали нещо толкова красиво само показва, че са грозни, кухи и зли същества.