Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
13.11.2011 08:44 -
Нова мемоарна книга
Автор: liliahristova
Категория: История
Прочетен: 3776 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2011 08:48
Прочетен: 3776 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 13.11.2011 08:48
Премиерата е на 18 ноември, петък, 17 ч., в залата на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите (ул. "Христо Белчев" № 21, вход откъм ул. "Солунска").
Ще се представят и уникалните му карикатури.
Превръщането на ръкописните бележки на дядо Величко в книга има над 20-годишна история. Пожълтелите вече листа, изписани на ръка с химически молив, разлиствахме у дома като деца. Когато по-късно се зачетох в текста, осъзнах, че четливият почерк на дядо само изглежда такъв и трудно ще разбера целия му разказ. През 1988 г. мой приятел ми услужи с портативна пишеща машина и започнах да преписвам спомените. Така ги и прочетох, доволна, че съм съхранила уникалния разказ, скрит в ръкописа. След натрупан стаж в периодични и всекидневни издания, постепенно стигнах до логичната равносметка, че спомените на дядо имат своето място във военната ни историография. През 2005 г. направих проба, като издадох труда му „Поява, мирновременно и военновременно развръщане, действия за времето от Първата световна война 1914-1918 до края на Втората световна война 1939-1945 г. Кратки сведения”. Проба, защото текстът в книжката, която озаглавих „Въздушна тревога”, е едва 60 страници. Отпечатана в скромен тираж, книжката намери мястото си в Народна и Столична библиотека, както и в библиотеките на Военна академия, Военния клуб, Военния университет във Велико Търново и факултета му в Шумен. С нея разполагат и ветераните от Съюза на възпитаниците на военните на Н.В. училища. На премиерата изложихме и карикатурите на дядо Величко в оригинал. Специфичният му рисувателен стил показва и смешните, и жалките страни на войнишкия бит и на обществото от 30-те години на миналия век. След „Въздушна тревога” започнах да подготвям за печат и автобиографията му. Разделих текста в няколко тематични глави, обособих подзаглавия и въведох пряка реч там, където описанието беше тромаво. Оценките и характеристиките за описаните личности са изцяло на автора, без никаква редакция. В детските ми спомени дядо е подреден, взискателен и дисциплиниран човек. Беше вече болен, когато редовно викаше у дома бръснаря и поддържаше безупречен вид. Със сестра ми ни учеше да метем, като държим метлата близо до лопатата и постоянно загребваме боклучетата в нея, без да замахваме през целия килим. Държеше на реда и при раздаването на лакомства. Любимите му бонбони, а и на нас, бяха „Дипломат”. В голямото си писалище винаги имаше кутия бонбони. Ако ми се приядеше, знаех процедурата: почуквам на вратата, като чуя „Влез”, се вмъквам и питам боязливо: „Дядо, може ли един бонбон?” Той се усмихваше, отключваше чекмеджето на бюрото си и вадеше кутията. Любими ми бяха дъвчащите бонбони, а сестра ми си падаше по онези с черния шоколад. Като грабнех бонбона, затваряше кутията и я прибираше. Дядо все седеше зад писалището си, а пред него, върху голяма кожена подложка, имаше купчина листове. Не трябваше да го безпокоя излишно и излизах. Ако исках още, церемонията се повтаряше. От роднините си чувах по-късно, че дядо Величко бил голям шегаджия. Аз помня само, че когато при разходка срещнехме дете, той го спираше: „Как се казваш?” Детето отговаряше с името си. „А не, не си Мария, ти си Бонбонка Шоколадова, знам аз!” Вадеше от джоба си увит бонбон и черпеше детето. Помня и разходките с дядо в Борисовата градина. На връщане по традиция минавахме през сладкарница „Пчеличка”, където ни гощаваше с крем пита и боза. Веднъж бозата беше свършила и ми даде да отпия от неговата бира. А у дома при повод си сипваше мастика. Имаше една стъклена чаша, на високо столче, много широка нагоре, почти хоризонтална. Като си налееше, чукваше чашата в челото ми, казваше „Наздраве!” и отпиваше, а после ми даваше да топна с пръст. На дядо прочетох и първото си стихотворение. Съчиних го в една тиха зимна вечер, почуках на вратата му, получих си бонбона и му го издекламирах. Похвали ме и се умисли. Загубих дядо си на 9 години. Онези листове, които гледах по писалището му, превърнах в книга, чрез която искам да изразя обичта си и тъгата, че не съм общувала по-дълго с него. И въпреки че книгата описва военната му кариера, без да е пълна автобиография, чрез нея аз познах дядо си повече.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Свършила си чудесна работа и без да имам книгата.
Впечатли ме това, че помниш дядо си от 9-годишна, а си направила книгата "му"!
Ти си пример за внучка и това го пиша без ирония!
цитирайВпечатли ме това, че помниш дядо си от 9-годишна, а си направила книгата "му"!
Ти си пример за внучка и това го пиша без ирония!
Търсене
За този блог
Гласове: 2062